Шипковски минерални бани

  Троянски ставропигален манастир „Успение Богородично” е манастир в България, основан не по-късно от края на 16 век. Манастирът, който е трети по големина в България, е разположен живописно на брега на река Черни Осъм до село Орешак, на 10 км от Троян. Основан е около 1600 г. (игумен Калистрат), възможно и преди това. Преданието говори за двама монаси от Атон и трети монах, също от Св. Гора, който донася светинята на манастира, чудотворната икона на Богородица Троеручица, копие на старата чудотворна икона в Хилендарския манастир (14 век). Съборната църква е построена на мястото на по-стар храм от известния възрожденски строител Константин от гр. Пещера. Тя е осветена на 6 август 1835 от Великотърновския митрополит Иларион в името на "Успение Пресветая Богородици". През 1847–1848 г. тя е покрита със стенописи от прочутия възрожденски майстор - Захарий Зограф от Самоков, който оставя на северната стена в църквата ктиторски портрети и своя автопортрет. Пететажната манастирската кула със звънарница е дело на майстор Иван от с. Млечево (1866 г.). Съборените й части (1898 г.) са реставрирани през 1987 г. Жилищните корпуси на Троянския манастир са изградени във възрожденски стил. Игуменът Арсений е бил участник в Априлското въстание.
Природо - Научен музей, село Черни Осъм.
     Музеят се намира в село Черни Осъм, разположено в северните склонове на Средна Стара планина, на двата бряга на река Черни Осъм. На 27км от село Шипково.Селото е създадено преди 300 години от свободолюбиви и непокорни българи.Съхранило своя стремеж към национална независимост, то се превръща в твърдина на българщината. Не един път Апостолът на свободата Васил Левски е намирал убежище тук. През 1956 г. Илия Христов Илиев, местен учител по биология, с ученици от природолюбителски кръжок в училището започва проучвателна и събирателска работа. За онагледяване на уроците по биология са препарирани птици и бозайници, които се срещат в родния Балкан. Интересната сбирка, подредена в училищните коридори, привлича природолюбителите от цялата страна. През пролетта на 1976 г. сбирката е разположена в специално построена сграда и от 1 януари 1977 г. е преустроена в отдел “Природа” към Окръжния исторически музей гр. Ловеч.
     През 1992 г. придобива статут на Природонаучен музей. В трите зали на музея са показани над 700 експоната. В атракционната зала са експонирани едри бозайници, има записи от песни на птици, рев на мечка, виене на вълк. В първата зала чрез фотоси са отразени  природни забележителности от района. В остъклените витрини са представени всички видове риби, земноводни и влечуги, които живеят в Средна Стара планина. Голям интерес предизвикват колекциите от насекоми и показаните над 120 различни вида птици. На втория етаж има диорамни витрини с големи фотоси, отразяващи средата, в която живеят бозайниците. Тук са показани семейство сърни, благородни елени, елен-лопатар, мечки, глигани, вълци, чакали, диви котки, бялки, златки и други.
     Целта на музея е да отрази фауната на Централна Стара планина. За един час в него могат да се видят толкова животни, колкото в природата трудно могат да се видят за десет години. Показвайки красотата и разнообразието на животинския свят, музеят е прекрасен кът за естетическо и екологично възпитание на своите посетители, възпитание в обич и загриженост за родната природа.

     Паметникът е разположен на връх Горалтепе, намиращ се на 15 минути ход източно от най-високата точка от прохода Беклемето. До нея се стига по тесен, асфалтиран път, от южната страна на билото, през местността Костов полугар, покрита с обширни пасища. На арката чрез барелефи са изобразени хайдути, руски войници, жени в народни носии. Върховата част на паметника е площадка, от която на север се виждат долините на Бели Осъм и Троян, а на юг се разкрива гледка към Средна гора, Родопите и Рила.

Голямо значение за маршрутното-познавателния туризъм имат  и уникалните природни резервати най-известни от които са:

        Стенето е обявено за резерват на 5 април 1979 година като преди това е воден като народен парк. През съществуването си резервата многократно е променял своите граници и в момента е един от най-големите резервати в национален парк Централен Балкан. Неговата площ е над 3500 хектара. Той обхваща цялото горно течение на река Черни Осъм. Мястото предлага възможност за изучаване на природата без върху нея да е оказано влианието на човека.Релефът на резерват Стенето е силно разчленен и разнообразен. В местностите Хайдушко играло и Бивола има отвесни скали с височина 150 м. В резервата могат да се видят и скални образувания с фантастична форма, както и пещери, кухини в скалите и др. В границите на резерват Стенето се намира едноименното ждрело. Местността има добре развита карстова основа, което е предпоставка за образуването на карстови пещери и други карстови форми. В резервата се намира една от най-дългите карстови пещери в България - Куманица, която има дължина от близо 2000 метра. Тук е разположена и най-дълбоката пропастна пещера у нас - Птичата дупка, дълбока 91 метра.

         “Царичина” е третият по големина резерват в Национален парк “Централен Балкан”. Обявен за резерват през 1949 г.
Резерватът опазва представителна самоподдържаща се екосистема, за което е вписан в програмата "Човек и биосфера" на UNESCO. Разположен е в най-северните склонове на Стара планина. Ядрото му се оформя от водосбора на Болованджика и обхваща близо 33 кв. км. площ. Северната му граница достига почти до с.Рибарица.
     Името на запомнящото се огненочервено омайниче, което местните хора наричат "царичина", чудесно приляга на този резерват.
Въпреки че по-голямата част от горите тук са букови и буково-елови, особено ценни са смърчово-муровите гори, оформящи горната горска граница. Тук се намира единственото обособено находище на бяла мура в Средна Стара планина.
     Скалистите, труднодостъпни терени на Царичина гарантират оцеляването на повече от 600 вида растения, от които 23 се считат застрашени от изчезване и са вписани в Червената книга на България. Между тях са витошкото лале, нарцисолистната съсънка, самодивското лале.
Изключително разнообразна е фауната в резервата. Тук гнездят над 60 вида птици. Освен великолепните певци – дроздовете и чинките, многобройни са и грабливите птици. Както навсякъде в резерватите на “Централен Балкан” и в Царичина изконен господар е кафявата мечка. Тук живеят още вълкът, дивата свиня, благороден елен, сърна, златка, черен кълвач, бухал, дива котка. При повече предпазливост, в буйните потоци можете да зърнете палавите видри.

     “Боатин” е обявен за природен резерват преди повече от 50 години - на 12 юни 1948 год. Обявен за биосферен в рамките на програмата на UNESCO “Човек и биосфера”. Той се намира под връх Тетевенска Баба, в землището на село Черни Вит и обхваща площ от около 16 квадратни километра. “Боатин”е скрит в дъното на една от приказните долини, прорязали цялата северна част на Стара планина. Тук е тайнственото царство на бука - огромни дървета покриват голяма част от резерватната територия. Някои от тях са истински патриарси, на възраст от сто и седемдесет до двеста и двадесет години. Това е и един от най-обширните в Европа защитени букови масиви. Устремените към небето прави стволове са по-високи от 40 метра. Над този класически и уникален образец на зряла широколистна гора се простира поясът на иглолистните.

Изобилието от интерестни природни обекти и забележителности в района се допълва и от многобройните пещери.

     Пещерата Съева дупка се намира на 11 км западно от Ябланица и на 2 км южно от село Брестница Ловешко. Съева дупка е на около 3,5 милиона години. Наречена е “подземната перла”, защото е една от най красивите пещери в България. В началото на пещерата е „Преддверието“, където са открити глинени съдове, огнище, кости от животни, монети от времето на император Антоний. Следва първата пещерна зала, която е получила името „Купена“ от високия 3,5 м каскаден сталагмит, приличаш на купа сено. Във втората зала- „Срутището“ има огромни скални блокове, достигащи височина над 3 м. Тук е сталактона наречен „Дебелата Берта“, защото напомня голямо оръдие. В „Срутището“ се намира и така наречения „Орган“, който при удар на всяка отделна част издава отделен тон. Третата зала се нарича „Харманът“. Тя е с червеникави блестящи образувания. Тук акустиката е невероятна и залата е използвана за записи на някои хорови състави. Северозападно от „Хармана“ са разположени още две невероятно красиви зали- „Белият замък“ и „Космос“. Пещерата е осветена, обезопасена и има много добри екскурзоводи, познаващи всяка нейна приказна форма

     Моровица е името на пещера, която се намира близо до село Гложене, недалеч от град Тетевен. Моровица е една от големите български пещери. Общата дължина на пещерата е 3,25 километра, а дълбочината ѝ е 150 м. Пещерата е изключително интересна, тъй като в нея са установени много от видовете прилепи, които се срещат в България. В пещерата са открити предмети, които са останали от първобитните хора. Находките се съхраняват в историческия музей в Тетевен.

     Пропастната пещера Птича дупка се намира в източния дял на Троянския Балкан и може да се нарече "перлата" сред троянските пещери, поради изключителната си красота. Входовете й се намират северно от местността Радия трап сред гора и за намирането им няма характерни ориентири. Първият опит за проникване в пропастта е още през 1948 г. от алпиниста Енчо Петков. През 1958 г. български и полски пещерняци слизат до дъното й, а проучванията продължават през 1962 и 1972 г., като през 1975 г. е направено геоложко описание на района и на пропастта.